Той е щуро момче, прави дивотии и те гледа с големи виновни очи. Чупи разни неща, порязва си пръстите, докато майстори. Ходи с колело на работа и косата му стърчи във всички посоки.

Но той е и дълбок и чувствен мъж. Може само с докосване да спре сълзите ми. А с целувка да ме отведе до нови висини.

Той е мъдър – успява да ме разбере дори по-добре от самата мен.

Той е самият живот – дава крила на всяка идея и ми открива нови хоризонти.

Той е силен – справя се с трудностите с усмивка, без да потъва в агресия или отчаяние. Бори се за своите и чужди каузи докрай. Живее живота такъв, какъвто е, по един простичък, истински начин и кара всяко нещо нещо около него да вибрира от виталност.

В неговите очи се виждам по-добра. По-женствена. И дори и да му се нацупя той знае как да ме разсмее. 

С него нямам възраст, нито име, нито професия. С него съм себе си. Той дарявя радостта от живота. Че съществувам. Че сме заедно.
 

Той ражда в мен желанието да дам продължение на двама ни. Да загърбя своята суета, цели и стремежи и да даря с живот едно друго момче, чието сърце ще тупти с моята и неговата кръв.

И ако ме попитат на кого искам да прилича детето, което очаквам, без съмнение ще отговоря “На своя баща”.