Между въздуха и водата
се боря

със себе си.

Вълните ме плискат

и хапят, и притискат.

Влизат в устата,

в очите, в носа и косата.

Натежава в страх главата.

Потъвам...

Инстинктът нагоре ме дърпа.

Сетивата в треска се давят.

Не, не мога да го направя...

В дъното на страха

две ръце ми вързаха

зрението, обонянието и слуха

и ме впуснаха дълбоко,

дълбоко в страха.

И вместо да се удавя,

се гмурнах в нова свобода,

надолу в тъмносинята вода

на две очи, побрали езера...

Маге, страхотно е това стихотворение :-))) Не ме бива много в коментарите, но буди невероятни асоциации. Особено, когато се досещам за случая, който те е провокирал ;-)
Слава.

Magi, naistina e mnogo хубаво, стегнато, чете се на един дъх, има красива ритмика и е богато на асоциации и изразни средства, казано е много с малко средства.